До 2060 г. ще се стопим с 27%

В същото време прогнозите са населението на съюза да се увеличи от 501 милиона, колкото е било на 1 януари 2010 г., до 517 милиона през 2060 г.

Очаква се европейците да са най-многобройни около 2040 г., когато трябва да са 526 милиона.

До 2060 г. населението ще се увеличи в 14 държави и ще намалее в 13. Най-рязко ще бъде увеличението в Ирландия (46%), Люксембург (45%), Кипър (41%) и Великобритания (27%). Така най-населените държави ще бъдат Великобритания (79 млн. души), Франция (74 млн.), Германия (66 млн.), Италия (65 млн.) и Испания (52 млн.).

Освен в България рязко намаляване на населението ще има и в Латвия (-26%), Литва (-20%), Румъния и Германия (с по -19%).

Очертава се населението на съюза да продължи да старее, като делът на хората на възраст над 65 години ще се увеличи от 17% през 2010 г. до 30% през 2060 г. За България, Германия и Словакия се предвижда този процент да е 33.

Основните причини за това са сравнително ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота. Този процес ще се наблюдава във всички страни членки.

В сравнение с положението сто години по-рано (през 1960 г.) делът на хората над 65 години ще се е увеличил между два и шест пъти в различните държави. Средният дял на хората над 80-годишна възраст от общото население на 27-те страни се очаква да бъде около 12%. В сравнение с 1960 г. той ще се е увеличил между 5 и 18 пъти. Вследствие на тези процеси се очаква коефициентът на възрастова зависимост, тоест населението на възраст над 65 години, разделено на това на възраст от 15 до 64 години, да се увеличи от 26% през 2010 г. до 53% през 2060 г.

С други думи на всеки човек над 65 години ще се падат само по двама души между 15 и 64 години. През 2010 г. съотношението е било четири към едно в полза на хората в работоспособна възраст.

През 2060 г. се очаква коефициентът на възрастова зависимост да достигне 60% в България, Германия, Латвия, Полша, Румъния и Словакия, и 45% или по-малко в Белгия, Дания, Ирландия, Люксембург и Великобритания.

През 1960 г. коефициентът в днешните страни членки, за които има данни, е варирал между 10% и 19%, което означава, че на всеки човек над 65 години е имало между пет и десет души на възраст от 15 до 64 години.