„Част от бариерите към това да отидеш при психолог паднаха. Възприе се като модел, че може да се потърси помощ. Прави се вече разлика между психологическа консултация и психиатрична и това да ходиш на терапия не означава, че си луд или несправящ се, а просто моментно си блокирал”, отбеляза Анета Жечева. Тя подчерта, че психологическата помощ се оказва само, ако децата са съгласни. „Правило е да не работим без децата да го искат, иначе се обезсмисля нашата помощ. Всяко дете иска да е близко с родителите си, има нужда от тях по различен начин през различните възрасти. Това е ценност. Когато децата дойдат при нас и видят, че ще се работи именно за това да се разбират повече с мама и татко, се включват. Виждат, че не е страшно, ние работим много с игри, с рисуване, с кукли за по-малките”, разказа терапевтът.