Жените в Турция: Щом ме бие, значи ме обича

Побоища, унижения, смърт - между 40 и 50 процента от жените в Турция биват подлагани на физическо или сексуално насилие. Този факт обаче не стряска полицаите. Те успокояват жертвите с думите: Щом те бие, значи те обича.

"24 години срещу нея е прилагано сексуално насилие. Мъжът й почти всеки ден я изнасилвал, удрял я с тояга по главата. Тя ми показа белезите от раните по лицето си. Когато най-после се осмелила да се обърне към полицията, никой не й обърнал внимание и я пратили да си ходи у дома" - Гюлик от правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" разказва историята на една 40-годишна жена от източноанадолския град Ван. Тежки случаи на насилие като този правозащитничката е документирала в доклада "Бие ли те, значи те обича". Гюлик е категорична: турските власти са безсилни срещу насилието над жени.


Според изследване на университета Хачетепе в Анкара, направено през 2009 г., между 40 и 50 процента от жените в Турция биват подлагани на физическо или сексуално насилие. Това е двойно по-голям процент, отколкото е средният за Европа. Насилието срещу жени е нараснало през последните няколко години, казва Айше Гьождемир, доброволна сътрудничка на автономен женски дом в Истанбул. В дома има места за 20 жени. За юридическа и психологическа помощ жените могат да ползват телефон на доверието.

Все по-често в турските медии се появяват и съобщения за убийства на жени. Наскоро 30-годишен мъж убил след караница 22-годишната си жена - в южноанадолската провинция Мардин. "Всеки ден има най-малко пет случая на убийство на жени", казва правозащитничката Гьождемир. По данни на организация "Бианет" само през миналата година в Турция са били убити над 200 жени.

От 1990 г. в Турция има закон за защита на жените. Само че той не се прилага от властите правилно, казва правозащитничката. Много полицаи дори не знаят, че в Турция има такъв закон. Нерядко полицаите се опитват да помирят жертвата с извършителя. "Те казват на жените: той е истински мъж, щом те бие, значи те обича. И отпращат жените у дома", казва Гьождемир.

Прокурори и съдии в редица случаи също не предприемат бързи мерки, за да придвижат жалбите на жените. Някои жертви чакат месеци наред, докато срещу мъчителите им бъдат предприети мерки. Освен това в съществуващия закон за защита на жените има не малко пропуски. Ето само един пример: разведени или неженени жени нямат право на правна защита.