Майка на дете, което е било успешно оперирано от мозъчен тумор в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, стана поредният дарител на болницата.
С жеста си тя благодари за грижите и помощта, които е получила в клиниката, но поставя условие: нека доц. Минкин, нашият спасител, да каже за какво да бъдат изразходвани тези средства.
Кошмарът за семейството от Кърджали започва през есента на 2017 година, когато на 14-годишната тогава Хелин й откриват тумор на малкия мозък. По препоръка на приятели, семейството идва за консултация с доц. Красимир Минкин от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Той е категоричен: необходима е операция. Следват седмици на страх, лутане и съмнения. Детето е консултирано с други известни неврохирурзи в София, Анкара и Истанбул. Част от тях смятат, че може да се изчака, а другите специалисти са съгласни с доц. Минкин, че време за отлагане на интервенцията няма. Така майката отново е на кръстопът, а множеството допълнителни мнения не само не са разрешили дилемата й, а напротив, направили са я още по-сложна.
„Исках да се доверя на доц. Минкин, усещах, че трябва, но се страхувах“, разказва за онези дни Белгин. Днес тя е щастлива, че е взела правилното решение.
17-годишната вече Хелин е добре, а всичко преживяно е само един лош спомен. За който напомня едно съкровено писмо, написано до доц. Минкин, по време на обратния път към Кърджали, което за първи път ще стигне до своя адресат.
„За вас това, което правите, може да е ежедневие, рутина, работа…., но за нас вие сте Спасител, Надежда, Ново начало. Пожелавам Ви ЗДРАВЕ. Изпадам в паника в редките случаи, когато може се чуем. От паника забравям диагнозата на детето си:-), напрягам се да разбера какво ми казвате (говорите толкова бързо). Ако намерите време да прочетете това, искам да знаете, че сте специален за нашето семейство и вие вече сте част от него. Обадете ни се ако имате път към нашия край. (Една майка, която мери температура с целувка по челото, пътуваща за Кърджали, с хубави новини за детето си)“.