Преди 30 години Чили отгърна нова страница в историята си. След 17 години военен режим диктаторът Аугусто Пиночет предаде управлението на издигнат на избори президент, заел се да върне демокрацията, чийто модел дълго бе хвален, но днес е под въпрос, отбелязва Франс прес.
На фона на започнало преди четири месеца безпрецедентно протестно движение, при което бяха убити 31 души, и напрегната социална обстановка годишнината от идването на власт на президента Патрисио Айлуин (от 1990 до 1994 г.) на 11 март 1990 г. беше отбелязана без особена тържественост.
В деня, когато се навършват също две години от началото на втория мандат на сегашния президент Себастиан Пинера (управлявал от 2010 до 2014 г. и преизбран през 2018 г.), гимназисти влязоха в сблъсък със силите на реда в няколко квартала на Сантяго.
На церемония в чилийската столица по случай годишнината президентът консерватор отбеляза, че 30-те години на демократично управление са били ползотворен период, през който 8 милиона чилийци са се раздели с бедността и е изградена истинска средна класа.
Наред с това Пинера призна негативите, от които страда "духът на нацията".
"Не си давахме достатъчно ясна сметка за страховете и неудовлетворените нужди на нашата средна класа. Не постигнахме достатъчен напредък към пълно равенство между мъже и жени. Не се борихме с достатъчно воля срещу злоупотребите на едни и привилегиите на други", заяви президентът.
Отприщена на 18 октомври миналата година от повишената цената на билетите за метрото в столицата, социалната криза се подхрани от гнева на населението от дълбокото социално-икономическо неравенство и откъснатостта на политическата класа от ежедневните проблеми на голямата част от 18-те милиона чилийци.
Опитвайки се да потуши кризата, правителство се съгласи да свика референдум за нова конституция. На 26 април над 14 милиона чилийци ще имат възможност да се произнесат "за" или "против" съставянето на нов основен закон на страната, който да замени конституцията, приета при управлението на Пиночет (от 1973 до 1990 г.).
Благодарение на сегашната конституция образованието пенсионната система и здравеопазването бяха дълбоко реформирани до голяма степен в полза на частния сектор, пораждайки дълбокото неравенство, срещу което се обяви небивалото протестно движение.