Руснаците ги няма, лалетата вече цъфнаха, но 72-годишната Зинаида Баранчук няма представа колко още ще й се наложи да живее в каравана до развалините на дома, в който е живяла повече от 40 години.
Тя заяви, че за последно видяла еднотажната си къща цяла на 24 март, преди да се скрие в бомбоубежището.
След началото на руската инвазия в Украйна родният ѝ град Ирпин, който се намира на северозапад от Киев, бе подложен на масиран обстрел.
Била в спалнята си, когато снаряд паднал пред вратата на дома ѝ и изпочупил стъклата на прозорците.
"Прекарахме нощта в бомбоубежището. А когато на сутринта се върнах, къщата вече я нямаше. Имаше само пушек. Димеше два дни", каза тя.
Украинските сили си върнаха Ирпин в края на март.
Взривът оставил къщата без покрив, врати и прозорци, а вещите били унищожени и затрупани под развалините. От дома на Баранчук с останали само тухлените стени, които покойният ѝ съпруг иззидал със собствените си ръце.
Родена на границата между украинската Луганска и руската Ростовска област в някогашния Съветски съюз, през 1981 г. Баранчук се преместила в къщата, за да живее със съпруга си.
По-късно той починал там.
"Все още не мога да повярвам, че това се случва. Това е просто кошмар. Не мога да го повярвам, но се налага. И тези емоции, просто вече ми е неприятно, като погледна къщата. Жалко", каза тя.
По думите ѝ единственото сигурно е, че когато дойде зимата, повече няма да може да живее в караваната. В нея живее и 41-годишният ѝ син Сергий.
"Може би все пак нашето правителство ще се замисли и ще ни помогне. Вече ми дадоха каравана, в която да живея, така че може би могат да предоставят и някакво място, където да живея през зимата", каза тя.
Баранчук готви на газов котлон в караваната и преживява с пенсия от по-малко от 3000 гривни (99 долара). "За щастие, ни дават хуманитарна помощ. Без нея щеше да бъде трудно", заяви Баранчук.
Тя разказа, че пали свещи в караваната си, защото това ѝ помага да мисли за мир, спокойствие и хубави неща, но домът й почти винаги е в мислите й.
"Биха искала да го построя отново, но нямам парите, силите и здравето да го направя. Искам просто същата сграда пак да си е тук. Обикновена едноетажна сграда, с всичките ѝ удобства. Покрив над главата, с ток, вода и отопление. Всичко, което другите семейства имат", каза Баранчук.