Призив на германския министър на здравеопазването Йенс Шпан Германия да отложи присъединяването си към пакта на ООН за миграцията предизвика реакции в средите на Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и правителството, предаде ДПА.
Шпан, за когото се смята, че има относително малки шансове да замести Меркел като партиен лидер след конгреса на ХДС през декември, каза пред неделното издание на многотиражния вестник "Билд", че по пакта са необходими още консултации. "Всички въпроси трябва да бъдат обсъдени и да получат отговор; в противен случай това бързо ще ни засегне политически. Ако се наложи, ще подпишем по-късно", твърди Шпан.
Призивът предизвика недвусмислен коментар от правителството.
"Германското правителство стои зад пакта", каза правителственият говорител Щефен Зайберт. По думите му кабинетът е убеден, че глобално предизвикателство като миграцията може да бъде овладяно само чрез глобални и многостранни мерки, а отделни подходи на национални правителства ще стигат до задънена улица.
Ветеранът от ХДС Норберт Рьотген, председател на комисията по външна политика към Бундестага, отхвърли позицията на Шпан. Според него отлагането на подписа ще покаже "двойна липса на лидерство, което Германия не може да си позволи", а пактът на ООН е "изключително важна стъпка на международната общност да формулира принципите за третиране на мигрантите".
Министърът на икономиката Петер Алтмайер, също представител на ХДС, изрази изненада по повод позицията на здравния министър. По думите му преди повече от седмица консервативните депутати в Бундестага са обсъждали въпроса в продължение на три часа.
"Имаше много голямо мнозинство, че не трябва да се поддаваме на популистките сили", каза Алтмайер пред националния тв канал Цет Де Еф. Но Карстен Линеман, заместник-председател на групата на консерваторите в Бундестага, подкрепи искането на икономическия министър.
Т.нар. Глобално споразумение за безопасна, методична и регулирана миграция бе одобрено по принцип през юли т.г. от всички страни членки на ООН без САЩ. Преди това Европа бе заляна от най-големия след Втората световна война приток на мигранти, бягащи от конфликти и мизерия в Близкия изток, Африка и другаде. Споразумението цели намаляването на негативните фактори, съпътстващи миграционните процеси, защитата и интеграцията на мигрантите и повишаването на достъпа до регулирана миграция. Документът предизвика опасения у няколко страни от Европейския съюз, като Австрия, България, Полша, Словения, Унгария, Чехия и Хърватия вече обявиха, че няма да подпишат, припомня ДПА.