Кметовете на големите градове на Италия са на път да изгубят войната, която обявиха преди няколко години на гълъбите, пише в. "Монитор".
Птиците на мира се бяха превърнали в истинска напаст, особено в историческите центрове, където цапаха и разнасяха всевъзможни зарази по хора и животни. И вместо да намаляват, популациите на пернатите се увеличаваха, захранвани здраво от щедри туристи и от обилните хранителни отпадъци на местните жители.
Съответно наследниците на някогашните „пощальони”, способни да летят десетки километри без отдих, затлъстяха, хвана ги мързелът и те се превърнаха направо в крилати домашни съсели. Като с времето ставаха все по-нахални, арогантни и агресивни.
А преследването на пернатите, което организираха градоначалниците, бе съвсем последователно, но в същото време прекалено „птицелюбно”. Защото те започнаха да ги гонят с мерки, чиято цел естествено бе не да ги унищожат, а да ги пратят по живо, по здраво, към полята и горите, където им е мястото и където трябва да се потрудят, за да се заситят.
Така например кметът на Флоренция забрани на жителите и гостите й да изтърсват през прозорци и тераси пълните с трохи покривки от трапезите. Като неспазването на разпоредбата трябваше да коства на нарушителите на заповедта цели 500 евро. В Рим пък пак с глоба бе наказвано поставянето на хранилки по корнизите, балконите или в домашните градинки. А в Милано, Венеция, Верона и други прочути градове полицията започна люта гонка на онези търговци, които продаваха на туристите пликчета с царевица, жито и други любими на гълъбите семена. Но напъните наистина се оказаха напразни и днес примерно във Венеция броят на пернатите надхвърля малко страховитата цифра от 110 000, във Флоренция те приближават 100 хиляди, в Болоня са към 40 хиляди и т.н.
Но за съжаление гълъбите вече не са единственият „летящ проблем” на местната власт в бъканите с история, изкуство и култура градове на Италия. Ами преди трийсетина години примерът им бе последван от чайките и гларусите, които по онова време бяха нещо обичайно само за Венеция и Генуа. Сега обаче яките бели птици са съвсем обичайно присъствие в Рим, във Верона, във Флоренция и в още десетки иначе отдалечени от морето градове. Няма начин, след като в населените места птиците намират по-лесно добра храна, отколкото ако се реят над водната шир. А от планините в градовете напоследък все с цел хапване все по-често се спасяват даже гордите орли. Които вместо по островърхи върхове вече свиват гнезда из камбанариите на катедралите в Болоня, Рим, Торино и други градове.