Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков.Той е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Информационната агенция „Нур Нюз“, приближена до Висшия съвет за национална сигурност /ВСНС/ съобщава, че на 16.09.2021 новият ирански президент Ебраим Раиси ще направи първото си задгранично посещение. То ще се осъществи в Душамбе, столицата на Таджикистан. Подобни визити са белег за акцента, който поставя дадено правителство във външната си политика и търсено партньорство. Основният повод е свикването на среща на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/, създадена през 2001 г. в Китай.
Тя е инициатива на Русия и Китай.
Често експерти я наричат „Източната организация” или дори „Източния Варшавски договор”. Тази евразийска организация има политически и икономически характер. Много често обаче мерките в сектора сигурност надделяват. Първоначално тя е съставена от Русия, Китай, Таджикистан, Казахстан и Киргистан. С течение на времето се разширява с Узбекистан, Индия и Пакистан. Още през 2005 г. Иран получава статут на наблюдател, а през 2008 г. кандидатства за пълноправно членство. То обаче е отклонено, поради наложените санкции от ООН. Много
често при екстремно обтягане на отношенията със САЩ
изявленията на иранските ръководители против Вашингтон се правеха на форуми на ШОС. Последният представляваше „силен външнополитически гръб” на антиамериканската политика на Техеран. След отпадането на ООН-санкциите през 2015 г. дойде и изявлението през 2016 г. на китайския президент Си Дзинпин по време на посещението си в Иран, че страната е готова за членство в ШОС. Това обаче тогава не се случи.
След промяната на ситуацията в съседен Афганистан изказването на секретаря на ВСНС Али Шамхани на 11.08.2021 г., че пред страната няма пречки за членство в ШОС, не представлява изненада. Първоначално Техеран посрещна със задоволство падането на правителството на Ашраф Гани. Превземането на Кабул от талибаните беше възприето като антиамерикански акт. След съставянето на новото правителство и отсъствието на представител на хазарсткото /шиитско/ малцинство в него засилиха както скептицизма, така и увереността на Иран, че със сунитските радикали ще се постигнат ползотворни добросъседски отношения. Новият ирански външен министър Абдел Лахиян дори отправи открити критики към новите управляващи в Кабул. В същото време във Вашингтон републиканци депозираха проекто-решение в Конгреса /Майкл Уолтц/ и Сената /Линдзи Греъм/
за признаване на талибаните за терористично движение.
Мотивът е, че техни лидери, станали министри, са в черния списък за тероризъм на САЩ. За някои от тях, а именно вътрешния министър Суруджадин Хакани се иска награда за информация за тяхното местонахождение. На 23 септември 2001 г. САЩ обявиха талибаните за терористичен субект. На 2 юли 2002 г. обаче правителството на Джордж Буш ги извади от въпросния списък, поради „настъпилите големи промени” в Афганистан. Този правен статут позволи от 2011 г. на Вашингтон да преговоря с тях, а през февруари 2020 г. правителството на Доналд Тръмп да подпише и договор за изтегляне.