Витрината на либералните реформи в Азия - Мианма, преболедува от демокрация и се връща към военната диктатура, пише руският в. "Комерсант".
След десетгодишно гражданско управление в 60-милионната страна, управлявана от военни през по-голямата част от историята ѝ, отново е на власт силна ръка. След преврат начело на Мианма застана командващият въоръжените сили Мин Аун Хлаин. Президентът, премиерът и цялото ръководство на управляващата Национална лига за демокрация (НЛД) са арестувани, припомня изданието.
Превратът е предизвикателство за САЩ - той зачеркна резултатите от рестартирането на двустранните отношения, започнато от президента Барак Обама. Основната изгода ще извлече Китай - той може да укрепи позициите си в Мианма, която притежава огромни природни ресурси и отваря на Пекин стратегически излаз към Индийския океан, изтъква "Комерсант".
През последните месеци в Мианма рязко разви активност Индия, която все по-последователно заема прозападна позиция, следвайки политиката на САЩ в рамките на противопоставянето им с Китай, посочва агенция РЕГНУМ. В коментара се описват по-специално транспортните проекти на Делхи в Мианма - те обаче "започнали да буксуват", изтласквани от проекти на Пекин. Намесата на военните в политическия процес в Мианма съществено затруднява съвместната индийско-американска игра в тази страна, което безспорно е в интерес на Китай, подчертава РЕГНУМ.
Военните в Мианма всъщност никога не са се подчинявали на гражданските власти, затова "сега в известен смисъл се прояви политическата реалност, съществувала през цялото време", цитира "Новая газета" коментар на Джон Сифтън от правозащитната организация "Хюман райтс уоч".
Проблемът на страни като Мианма е този, че тя трябва да стои на два крака. Тя няма как да мине нито без НЛД, нито без въоръжените сили. За устойчиво развитие на държавата е необходим компромис между двата лагера, заявява пред всекидневника Алексей Кириченко от руския Институт за страните от Азия и Африка.
"Независимая газета" се пита дали Мианма няма отново да бъде изолирана от западния свят, както бе десетилетия наред. Международното ѝ положение съвсем не бе блестящо и през управлението на кабинета на Аун Сан Су Чжи. Последната вече не бе икона на демокрацията в очите на Запада, след като отказа да осъди репресиите на военните срещу мюсюлманското малцинство рохинги. Най-малко 700 000 от тях бяха прогонени в съседен Бангладеш, напомня вестникът.
Активистът на мианмарското демократично движение Си Ту Тун, цитиран в материала, заявил пред репортери: Страната ни бе птица, която едва се учеше да лети. Армията ѝ пречупи крилете.
"За Русия събитията в Мианма може дори да са добре дошли, пише "Известия", припомняйки скорошно посещение на руския министър на отбраната Сергей Шойгу при колегата му генерал Хлаин. Страните се договориха Мианма да купи руски зенитни комплекси, дронове и модерни радиолокатори. По-рано Русия достави на Мианма доста голям брой самолети МиГ-29, учебно-бойни Як-130, хеликоптери и друга техника", се казва в статията.
Западът може би пак ще поиска да наложи санкции срещу Мианма - тогава страната ще зависи от Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН. Генералите едва ли ще се стремят към зависимост само от Китай, ще им трябва и Русия. Това отваря възможности Мианма да прави дипломатически и политически отстъпки на Москва. Очаквам нови добри оръжейни сделки, прогнозира за "Известия" Михал Любина, политолог от Ягелонския университет в Краков.
"Ако Западът наложи санкции на Мианма, "руският бизнес, както и всеки друг, много пъти ще си помисли, преди да стъпи в тази страна", смята обаче ориенталистът Пьотър Козма, живеещ в Янгон, цитиран от "Взгляд". А според колегата му Василий Кашин Китай, Индия, САЩ и Русия ще заемат "изчаквателна позиция" спрямо Мианма.
"Ситуацията дава на Мианма по-скоро благоприятни условия за развитие на отношения с всички играчи едновременно. През последните години страната води спокойна и независима политика, затова не бива да очакваме сериозни промени", казва Кашин.