Но климатичните бедствия, които удрят света сега, са шокиращи примери за „глобалното остраностяване” на климата, коментира в-к „Гардиън”.
В голяма част от Англия и Уелс са обявени зони на суша, но пък Шотландия регистрира най-влажния месец май в историята. Най-топлата британска пролет от 100 години последва една от най-студените зими от 300 години. В Лондон месец юни беше по-студен от март. Февруари беше достатъчно топъл, за да се съблечете в Сноудън, но миналата събота там валя сняг.
Добре дошли в климатичното влакче на ужасите, или това, което се нарича „новото нормално” време. Това, което беше, до съвсем скоро, предсказуемо, умерено, меко и равномерно британско време, гарантирано топло и влажно, осигуряващо зелени морави през август, сега е свидетел на обръщане на сезоните и температурни и валежни рекорди, счупвани почти ежегодни. Когато през май в Кент пада толкова дъжд, колкото в Тимбукту, в Манчестър е по-слънчево, отколкото на Марбейя, а почвите в Южна Англия са по-сухи от тези в Египет, явно нещо се случва.
Разумните правителствени учени в центъра за хидрология и екология свободно използват думи като „забележително”, „безпрецедентно” и „шокиращо”, за да опишат физическото състояние на Великобритания през настоящата година, но крайностите, на които сме свидетели през 2011 г. са нищо в сравнение със събитията в други части на света.