Идват избори. И, както всеки път, когато това се случва, заобикалящата ни информационна/новинарска среда създава досада и леко чувство на неудобство, като човек, който може 40 минути да ти говори за колекцията си от тоалетни чинии. И ти показва снимки.
Имаме партия за държава, дето я няма, но пък е партия с оркестър и балет. Супер. Но пък и с най-висока (извинете играта на думи, неволно се получи) степен на секретност и потайност. Тайни… скриха се и се покриха, но обещават гръмко и са силни и са страшни, и могат и да пеят, могат и да ви изкарат акъла в тъмното. Те… едни подобни така се криха едно време, преди 75 години, криха се, криха се, па току изскочиха, като им дадоха сигнал…
Пàзете си мандрите, искам да кажа.
Каракачанов пък каза, че хора от неговото министерство и неговата партия нямат нищо общо с паниката около норвежките човекоядци, джендър-вегани, дето крадат деца и ги правят еничари.
Министърът на войната каза, че ДАНС не е открила намеса на служител на МО в слуховете за отнемане на деца. Такааааа… поне вече открито откъм властта се заговори, че става дума за СЛУХОВЕ. Има-няма… така – една пол.година по-късно, отколкото беше необходимо, но пак добре, че хората, дето карат влака, видяха, че има паника от Торбалани.
Волен Сидеров… можем да спрем дотук, нали? Само набързо да споменем: вдигна скандал в БНТ, изгониха го с полиция, протестира, че му отнемат свободата на словото, подкани кандидатите за кметове от мъжки пол да си извадят медицинско за състоянието на сфинктерите си, после покани Джамбазки на физически двубой.
Но, на фона на всичко това, не много далеч от нас, се случва и друго. И лошото е, че до голяма степен „зависимостите“ – било то финансови, било то… хм – да кажем „приятелски“, на участниците там, са сходни със същите зависимости на участниците в цирка тук и служат на същите източни имперски интереси. С други думи: плащачът на музиката е същият, просто музикалните изпълнители са различни по места.
Думите са евтини. По-евтини от шепа фъстъци. Делата, от друга страна…
Тръмп обича да е голям на думи. Той се нарече „богоизбраният“, каза, че е направил най-много за евреите, заяви, че би спечелил няколко Нобелови награди, ако… ги раздаваха честно, стигахме и до неизбежното (според мнозина психиатри): „…АЗ, В ОГРОМНАТА СИ И НЕСРАВНИМА МЪДРОСТ, СМЯТАМ…“.
На дела обаче направи така, че САЩ все по-трудно (а в някои случаи – невъзможно) да намират съюзници, защото предателството спрямо кюрдите беше звучен шамар и огромен червен флаг за бъдещото отношение на света към Доналдленд.
NBCNews цитираха едно напълно безсмислено твърдение на президента: „Може да сме в процес на напускане на Сирия, но в никакъв случай не сме изоставили кюрдите, които са специални хора и чудесни бойци“.
(Кюрдите, които дадоха десетки хиляди жертви, биейки се рамо до рамо с американците срещу „Ислямска държава“.)
Думи, думи, думи…
Реално обаче, изтеглянето на американските сили просто отвори вратата на Ердоган да направи, каквото си поиска с кюрдите, а той поиска да ги сравни със земята.
Изказването на Тръмп може да бъде сравнено със земята с простичкия въпрос: „Как?“.
„Как така не ги изоставихте?“ разбива цялата платформа от плямпане на Оранжевия президент.
„Как така не ги изоставихте?“ В секундата, в която си отидохте, турците се възползваха. Как така не ги изоставихте?
Ами ние ще предприемем мерки, зазвуча от Тръмп и администрацията му. Какви точно мерки? Защото, засега всичко изглежда като опит на тийнейджърка да изложи съученичка, като поства заплахи в Twitter. Мерки… Изглежда в Турция са преценили, след анализ, че „мерките“ ще са нищожни или ще само заплахи. Реално цялото говорене се свежда до: не, ние не ги изоставихме, защото, видите ли, казахме на турците да не ги закачат.
Тръмпизъм в действие.
Jerusalem Post публикува материал на Сет Францман, озаглавен: „Те се биха рамо до рамо със САЩ 5 години, за да бъдат днес бомбардирани от съюзник на САЩ в НАТО“.
Материалът започва така: „Като крадци през нощта, силите на САЩ се изтеглиха от техните позиции, без обяснение, дискусии или пък оставяйки когото и да било след себе си, който да мониторира областта“.
Едно припомняне: когато през лятото няколко републикански (!!!) сенатори поискаха санкции срещу Турция, заради решението на Ердоган да използва руска отбранителна система, Тръмп си поговори с тях и ги помоли да се прояви „гъвкавост“ в случая. Санкциите така и не се случиха.
Това са делата, на думи Тръмп плаши Турция, че, ако не го слушат, ще им затрие икономиката.
Още малко дела: съветниците на Тръмп и (отново) републикански сенатори го предупреждават, че изтеглянето от Сирия буквално поставя на гърдите на съюзниците им кюрди мишени и отправя покана към Ердоган да започне масирана военна операция. Тръмп казва: спокойно, аз съм ги предупредил да не правят лоши неща; накрая Ердоган започва военна операция…
Още малко дела:
Тръмп има сериозни бизнес интереси в Турция, най-малкото… говоря за лични бизнес интереси, не на страната му… та, Тръмп има сериозни бизнес интереси, като например поредните Trump Towers – в Истанбул. Ердоган присъства на церемонията по откриването през 2012 г. Иванка Тръмп благодари публично на Ердоган, който участва в рязането на лентичката, но снимката от това по-късно изчезна от Facebook страницата му.
Иванка е пътувала по работа до Турция през 2009 г., 2010 г. и 2012 г.
През 2015 г. (по повод събития в Турция) Доналд Тръмп заяви: „Аз имам малък конфликт на интереси, защото имам голяма, голяма сграда в Истанбул. Това е невероятно успешна работа. Казва се Кулите Тръмп (Trump Towers) – две кули, не една, не, както обикновено – една, две са“, заяви Тръмп пред Стивън Банън, тогава шеф на Breitbart News.
Е… какво се оказа? Тръмп е голям, силен, ненадминат мислител, „избраният“, потенциален носител на Нобелова награда – на думи. На дела обаче… ще му подхвърлят някоя кула, сграда, хотел, нещо си… и той ще млъкне доволен.
Американският посланик в ООН Кели Крафт каза, че Тръмп е дал пределно ясно да се разбере, че САЩ по никакъв начин не подкрепят решението на Турция за военно нахлуване в Сирия.
На думи.
На дела обаче (а те са красноречиви) Тръмп просто каза на Ердоган: „Моля! Заповядайте“.
И понеже стана дума за ООН, тук вече започваме да се приближаваме към „лепилото“, което събира сякаш заедно всичката лудост по света.
Европейските държави в Съвета за сигурност на ООН свикаха закрито заседание. Идеята беше да се постигне съгласие и да се изготви декларация по въпроса за военната операция на Турция.
Тоест срещу цялата буря от проблеми, започнала след „подаръка“ на Тръмп към Ердоган – изтеглянето на войските на САЩ от Североизточна Сирия.
Русия каза: „не“.
Започнаха да мотая и размотават с технически подробности: нека включим и това, нека включим и онова, да вземем предвид и други аспекти на кризата в Сирия, да не гледаме само турската операция, да прекратим незаконното военно присъствие… и т.н., и т.н. Да помислим и за световния мир, нали, и, ако може – да видим там, да включим в декларацията и нещо за добрината у хората, да спрем злото и да засадим планетата с дървета на мира.
А през това време акцията на турците си тече с пълна сила.
Този номер е игран и в България. Преди 75 години правителството ни иска да обяви война на Нацистка Германия и да се спаси от унищожителните последици на войната. Само че… руският агент, тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа – с технически подробности и трикчета. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с нацистка Германия, щом не обявяваме война, и Червената армия идва тук.
Може би… просто може би е вече време това, което всички знаят, мислят и говорят скришом, но не смеят да изговорят публично, да вземе да се превърне в действие. Това, което самият Кремъл налага, като линия на поведение – Русия да бъде срещу всички. Да бъдат изключени от всичко и отвсякъде, от ООН също и да бъдат изолирани. Нека се случи това, за което толкова „копаят“ – Русия vs. Света.
И това е. Да се кротнат. Така и така… е така. Да го официализираме, а?
Тръмп, за когото непрестанно се леят нови и нови сведения, че е назначение на руските хибридчици, помага на друг кремълски послушник – Ердоган, обръщайки гръб на съюзниците си, оставяйки ги да бъдат избити.
В същото време – другите „любимци“ на властта в Москва и открито заявяващи възхищението си към Путин и борещи се за разбиване на ЕС – феновете на Brexit, не мирясват също. Найджъл Фараж и Brexit партията му гласуваха СРЕЩУ резолюцията на Европейския парламент, с която се въвеждат мерки срещу руската пропаганда. Учудени няма. Само няколко десетки милиона много ядосани европейци.
Поне става ясно кой каква роля играе в най-новата световна пиеса и става все по-очевидно и по-очевидно кой къде се позиционира в двата лагера.
Скоро ще ни питат и нас към кой лагер ще отидем. Няма начин. Повече „навеждане“ и чакане „да отмине“ няма да има. Ще ни питат и ще трябва да сме ясни и веднъж взели страна, да си я държим.
Дано тоя път поне изберем правилно.