Част от огромната подземна Златна къща (Domus Aurea) на древноримския император Нерон отново е отворена за посетители след продължителна реставрация и ремонт, съобщава БТА.
Дейностите целят да предпазят близо 2000-годишният обект от увреждане от навлизаща вода.
Откриването става в момент, когато Рим се подготвя да посрещне още повече посетители за Юбилея през 2025 г. (27-ият редовен юбилей в историята на Католическата църква, посветен на темата "Поклонниците на надеждата" - бел.ред.) - едногодишно събитие, което се очаква да привлече 32 милиона туристи и поклонници,
Посетителите на двореца на Нерон ще бъдат посрещнати от нов вход от западната страна, водещ към широка зала, а след това и към помещенията, където все още има следи от оригиналните цветни фрески, мозайки и мрамори.
Впечатляващата резиденция е построена през 64 г., след като пожар унищожил по-голямата част от тогавашната централна част на Рим. Смята се, че там Нерон тайно е свирил на цигулка.
Сградата е преоткрита през 15-и век, а художници от Ренесанса, сред които Рафаело и Микеланджело, изучават тайните й, като се спускат с въжета през дупки в тавана, които се виждат и днес.
В стая, която беше отворена отново днес, има графит на един тези художници - Пинтурикио. По негово време някой добавя думата "Sodomito" - хомофобска обида, която се е запазила и до днес.
Друга част - т.нар. нимфеум, има свод, украсен с миди и централна мозайка, изобразяваща Одисей, който предлага вино на Полифем - циклоп от гръцката митология, споменат в "Одисея".
Дворецът на Нерон е бил част от комплекс, който някога е включвал изкуствено езеро, където сега се намира Колизея. Твърди се, че в него имало статуя на императора, висока над 36 метра.
Сега руините се намират под парка до Колизея. Те са оцелели, защото са били покрити и запълнени с отломки, за да послужат за основа на бани, построени от властвалия по-късно император Траян.
Властите, отговарящи за консервацията на обекта, са изправени пред постоянна битка с проникването на вода от почвата над двореца - проблем, който през последните десетилетия доведе до многократни и продължителни затваряния на паметника.