Прогнозата за времето ни предвещава няколко дъждовни дни, затова решихме да ви запознаем с интересни факти за него от различни страни.
В Португалия дъждът представлява уважителна причина да не отидете на работа.
В гр. Пара жителите сверяват часовниците си по дъжда, тъй като пороите се изсипват по едно и също време.
Играта „дартс“ е измислена заради дъжда. Преди години стрелци с лък били застигнати от порой по време на състезание. Те отишли в местната кръчма и започнали да мятат къси стрелички по мишена на стената.
Всъщност дъждът няма миризма. Ароматът, който асоциираме с дъжда, се отделя от актино- и цианобактериите. А веществото, придаващо миризма на дъжда, се нарича геосмин.
Жителите на Уганда не се страхуват от гръмотевици, тъй като в страната гръмотевични бури има 250 пъти годишно.
Дъждът е причината за появата на прогнозите за времето по радиото. Когато американски собственик на радиостанция бил застигнат от дъжд, той открил нова рубрика за прогнози на времето, която транслирала по няколко пъти в денонощието.
В гореща и суха Ботсвана хората се поздравяват с думата „пула“, която означава „дъжд“. Националната валута на страната също се казва „дъжд“.
В Куба дъждове валят само по време на сиестата, а в Тайланд – само нощем.
През ХVІІ век във Великобритания е приет закон относно дъжда, според който грешното прогнозиране на времето се наказва със смърт.
Човек може да остане съвсем сух под дъжда, ако се намира в пустинята. В пустините всъщност често валят дъждове, но никой не разбира за тях, защото капките просто не стигат до земята. Те се изпаряват във въздуха от горещината.
Всички използвани от синоптиците определения на дъжда имат точни рамки. Например „краткотраен дъжд“ означава продължителност на валежа под 3 часа. „Очаквани валежи“ означава продължителност на дъжда поне 1.5 денонощия. „Без съществени валежи“ изобщо не означава, че няма да вали, ами че няма да падне повече от 0.3 литра на квадратен метър.
Град Чарапунджи (Индия) е най-дъждовният град в света. За една година там падат 26460 мм. дъжд.
Киселинността на обикновения дъжд е pH 5.6. Ако киселинността е по-ниска, дъждът се нарича киселинен. При pH на дъжда 5.5 умират бактериите, а при 4.5 умират и насекомите, земноводните и рибите.
В американския град Уайнсберг (Охайо) от сто години вали на 29 юли.
Днешно време можете да си направите изкуствен дъжд. Частици сух лед се изхвърлят от самолет върху облак, в облака въглеродният двуокис се обгръща с вода и пада като снежинка. затопляйки се по пътя, образува капка. По този начин хората могат да се борят със сушата и да разсейват облаци.
Ежегодно на планетата падат 519 000 км3 дъждове (всеки кубичен километър се равнява на 1 млрд. тона вода).
Приблизително един на сто милиона души страда от алергия от дъжд. Всяко едно излагане на дъжд на подобен човек води до зачервяване на кожата, отоци и понякога дори смърт.
В Сан Франциско метеорологичната станция прогнозира дъжда с вероятностно съотношение, например 4/6. Просто 10 местни метеоролози гласуват дали ще вали или не, а резултатът се обявява на слушателите в този си „относителен“ вид.
Най-тежките зърна град са паднали от небето над гр. Гопалгандж на 14.04.1986 г. Теглото на едно зърно град е надвишавало 1 кг., а при тази „градушка“ са загинали 92 души.
Най-дъждовните места на планетата изпитват недостиг на вода през зимата. След дъждовния сезон настъпва ужасно суха зима, по време на която на жителите им се налага да си купуват вода от други градове.