Благодаря, че отдели време да разбереш как пея мантри под душа. Но вместо това ще ти разкажа историята на Милко. Вярвам, ще се съгласиш, че тя е по-важна.
Дядо Коледа, здравей!
Тази година не ми носи нищо, искам само да ти благодаря, че изпълни най-голямото ми желание. Вече съм на 9 години и не вярвам много в теб, но знам, че ти ми помогна, когато ти писах през лятото. Помниш ме, нали? Аз съм Милко от квартал Надежда.
Миналата години мама ни остави – мен, сестричката ми Еми и татко. Татко каза да не й се сърдим, защото тя отива да работи и ще се върне. Може би е прав, чакаме я всеки ден. За нас се грижи татко – той много ни обича, а в останалато време караше такси.
Но един ден си дойде вкъщи и ни каза, че са му взели таксито. После започна друга работа, но я загуби. Дълго търси работа, но не намери. Една вечер се разплака, че не може да се грижи за нас и трябва да ни остави. На сутринта ти написах писмо, Дядо Коледа. Беше през лятото, но тогава никой не ти пише, ти си по-свободен и ще имаш време да изпълниш моето желание – да направиш така, че да останем с татко.
Малко след това, точно когато тати ни беше стегнал багажа и очаквахме някой да дойде и да ни отведе, на вратата се позвъни. Беше една млада и усмихната жена. Каза, че е от SOS Детски селища. Взех двете чанти, но тя ме спря и каза, че няма да ни води никъде, оставаме с нашия татко, тя само щяла да ни помага. Разбрах, че я изпращаш ти, Дядо Коледа. Явно беше получил писмото ми.
Тя и хората от SOS Детски селища намериха работа на татко, платиха таксата за детската градина на Еми, помогнаха ни с много неща и тати не ни остави!
Всеки трябва да се старае да има свой татко, защото татковците не те оставят, когато са отчаяни. Просто понякога имат нужда от подкрепа. Имат нужда от ТЕБ!
Милко от квартал Надежда
Децата като Милко имат нужда от постоянна подкрепа. Изпрати SMS с цифра 5 на 1287 и стани SOS Приятел с редовни месечни дарения от 5 лв.
Влез във важните истории.