В романа „Златният телец” на Илф и Петров се прокарва новото в соцживописта, като отказът на художника да рисува със старите и отживели бои и четки преминава в техниката да се пълнят платната с жито, ечемик и царевица.
Картините му се харчат, но имат едно малко неудобство. Като ги остави художникът на открито, птиците идват и изкълвават цели части от тях. Героят на Илф и Петров има свой достоен наследник в лицето на самоук художник от свищовското село Морава, пише в. "Монитор".
Пейзажите на Асен Чакъров са направени с боб, леща, ориз, шишарки и други нехарактерни за един майстор на четката материали. Асен разказва, че рисуването му е страст още от малък. Тъй като нямал пари да си купи бои и четки, започнал да мисли с какво може да ги замени. Така му хрумнала идеята да използва нестандартни материали.
В два от любимите му пейзажи от Трявна например бялото небе е направено от ориз, прозорците на къщите са от зрънца леща и клонки от дива слива и вишна, а покривът на часовниковата кула е от върховете на шишарки.
Художникът признава, че работата му е трудоемка и за изработката на една картина му отиват по 4 - 5 дни, ако работи непрекъснато, без да се разсейва. Картините са изработени върху фазер, върху който художникът първо рисува сюжета. После дълбае с макетно ножче или с лозарска ножица по контурите. Лепи материалите и ги лакира за гланц и блясък.
Големият проблем на Асен обаче е, че от доста време е безработен и няма пари да си купи материалите от селската бакалия. Някои от картините си подарил на приятели, а други бил принуден да продаде, за да не умре от глад. Голямата му мечта е един ден да направи много картини и да открие изложба в някоя художествена галерия във Велико Търново, София, а защо не и в чужбина.
Сигурен е, че талантът му ще бъде оценен.„Може да звучи смешно, но нямам пари да купя даже и по 1-2 пакета ориз и леща, не за ядене, а за да направя някоя нова картина”, признава мъжът. Той живее със сестра си. Родителите му починали преди няколко години. За да се прехранва, върши всякаква работа в селото, копае по нивите, занимава се с ремонти и строителство. Родителите на Асен били мюсюлмани.
Самият той от рождението си обаче е с българско име. А от няколко години редовно посещава събиранията на членовете на Евангелистката църква в Морава. Твърди, че не вижда нищо лошо в това, че е заменил Аллах с Христос в сърцето и душата си.
„Висшата сила е една. Ние, хората, сме й дали различни имена и се караме и бием за това кое е божието име. А всичко е много просто. Бог е един”, смята мъжът.От малък Асен искал да се занимава с изкуство и рисуване. Записал се в художественото училище в Трявна със специалност фина керамика. Диплома обаче не могъл да вземе. „Учителката ни там беше расистка. Обиди ме, че съм бил турчин. Аз не се сдържах и є отвърнах. Скарахме се и... не взех диплома”, вдига рамене Асен.