Готически мистерии оплитат гордиевия възел в предвоенния френски Прованс, изтъкан от проблясващи светлини и призрачни сенки в третия роман от жанровата юношеска „Трилогия на мъглата“ на Карлос Руис Сафон „Септемврийски светлини“.
Подобно на предходния роман от трилогията („Среднощният дворец“), и тук испанецът бяга от любимата си Барселона – действието се развива на спокойния нормандски бряг в навечерието на Втората световна война.
През 1937 г. изстрадалото семейство Совел,принудено да напусне родния Париж след смъртта на главата на фамилията Арман Совел, попада в тайнствения свят на Лазарус Жан – загадъчен майстор на играчки, който живее отшелнически в имението си, в компанията единствено на механичните си творения. На малък остров край мъгливия лес, странни светлини проблясват около изоставен фар, а случайно намерен дневник на покойница разбулва отдавна забравени мистерии. Преди войната да раздели влюбените Ирен и Исмаел, те ще трябва да защитят живота и любовта си в люта битка с призрачна сянка от миналото…
„Септемврийски светлини“ излиза преди близо 20 години в Испания (през 1996 г.) и е третият роман от жанровата юношеска трилогия на Сафон, последвана от загадъчната „Марина“. Освен типичните за Сафон непрогледен мрак и множество страховити приключения, породени от дълго стаявала се тайна от миналото, която се завръща, за да сполети нищо неподозиращите герои, в „Септемврийски светлини“ ставаме свидетели и на други два характерни елемента за автора: мъглата – заемаща основно място в първия роман на Сафон „Принцът на мъглата“, и сянката, която изиграва съществена роля в по-късните му и може би най-известни творби от незавършената все още тетралогията „Гробището на забравените книги“ – „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“ и „Затворникът на Рая“.
Относно юношеските си произведения, Сафон недвусмислено пояснява: „Макар че по принцип първите ми четири романа – отначало издадени с етикета „юношеска литература“ – бяха предназначени за младежка аудитория, надявах се, че ще заинтригуват читатели от всички възрасти. При създаването на тези творби се опитвах да напиша такива романи, които самият аз с удоволствие бих прочел в детството си, но към които бих проявил интерес и на двайсет и три, четирийсет или осемдесет и три годишна възраст.“