Петчленен състав на Върховния административен съд остави в сила решение от 06.04.2022 г. по административно дело № 10633/2020 г., с което са отхвърлени жалби на физическите лица Я. Бахаров, С. Илиев и К. Николов срещу чл. 25 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Върховните магистрати приемат изводите на тричленния състав, че не е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и проектът и мотивите към него са били публикувани на Портала за обществени консултации. В мотивите подробно са очертани очакваните резултати от прилагането на наредбата с оглед предвиждането на ефективен ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, който да доведе до намаляване на случаите на управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, както и да се гарантират обективни, точни и надеждни резултати при установяване на употребата им, съобщават от върховната съдебна инстанция.
Съдът е посочил, че доводите за незаконосъобразност на чл. 18 от Наредбата, уреждащ температурния режим на съхранение на пробите, не сочат на противоречие с акт от по-висока степен, а са относими към последващите действия по доказване на правилното съхранение на пробите и не притежават обективна правна връзка със самото оспорване на наредбата. Не съществува колизия между чл. 18 от Наредбата, който регламентира температурния режим на съхранението на пробите от вземането им до изпращането в лабораторията, и чл. 26 от Наредбата, регулиращ съхранението и температурния режим след извършване на изследването, включително съхранението на контролните проби.
Двата текста уреждат режима на съхранение в различен етап от установяването и не са тъждествени, за да се приеме пораждането на противоречие Обстоятелството, че в Наредбата са посочени конкретни лаборатории, които да извършват изследване на пробите за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и на употребата на наркотични вещества или техни аналози, не води до извод за противоречието ѝ със Закона за национална акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС).
От една страна, съгласно чл. 1, ал. 4 от ЗНАООС този закон не се прилага за акредитацията на лечебните заведения, осъществявана по реда на Закона за лечебните заведения. Специализираните химико-токсикологични лаборатории към МБАЛ "Света Анна" – София, МБАЛ – София при ВМА, МБАЛ – Пловдив и УМБАЛ "Свети Георги" – Пловдив, МБАЛ "Св. Анна – Варна", МБАЛ – Варна при ВМА са именно лаборатории към лечебни заведения. От друга, наличието или не на акредитация на органите, за които тя е необходима, е неотносим към законосъобразността на наредбата въпрос, тъй като е предмет на последващи действия на съответните органи по повод изпълнение на евентуалното им задължение, произтичащо от друг нормативен акт за акредитация, както правилно е посочил първоинстанционният съд.
Петчленният състав е счел за неоснователно възражението за незаконосъобразност на чл. 27, ал. 3 от наредбата относно дадената възможност в 7-дневен срок от връчване на наказателно постановление или повдигане на обвинение по чл. 343б от Наказателния кодекс заинтересованото лице да поиска повторно извършване на химически анализ. Посочил е, че разпоредбата не само не ограничава правото на защита, а дава допълнителна възможност за защита с извършването на повторния анализ. Определянето на срок за това е в съответствие с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, включително и относно задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените по НПК срокове. Решението по административно дело № 5388 от 2022 г. е окончателно.