Ако някой в Сърбия се чуди какви са шопите, да прочете за Шопската дивизия. Българите не сме сърби! Спрете с евтините проруски провокации! МВнР трябва да отговори.
Това е реакцията на войводите срещу поредната напълно недопустима ситуация, дошла от западната ни съседка, а именно, че българите са сърби. Коментарът идва не от обикновен човек в някоя социална мрежа, а от Милорад Вукашинович, заместник-председател на Съвета за регулиране на електронните медии в Сърбия (съответствието на българския Съвет за електронни медии). Той с видима охота прави провокативния коментар. Събеседникът му се съгласява и добавя, че българи и български език не съществуват.
Събеседникът припомня и отколешните сръбски небивалици за наличието на някаква отделна шопска народност – по-близка до сръбската, отколкото до българската. Звучат забавните балкански щуротии за това чия е шопската салата и т.н.
Цялото участие на Вукашинович е изпълнено с проруски бълнувания за прекрояване на границите на Балканите и сръбски излаз на адриатическия бряг. Западът е показан като колонизатор.
ВМРО призовава българското външно министерство за реакция – доколкото в случая очевидно става дума за низ от изявления на официален представител. При това, представител, чиято длъжност е да съблюдава медийната среда, информацията и културата. От показания тук малък откъс може да се съди що за медийна среда има всъщност в днешна Сърбия.
Абсурдно е публиката да слуша подобни теории, но истината е, че още от великосръбското „Начертание“ на Илия Гарашанин от средата на деветнайсетия век, Сърбия пропагандира асимилаторска политика спрямо българите. Плодовете на тази политика в Македония, например, са видими ясно днес. А нейното вдъхновение очевидно не идва от запад – както ясно личи и в думите на въпросния Вукашинович. Това е важно напомняне и към нашите западни партньори, които продължават да легитимират просръбски, а всъщност проруски, политики в Скопие.
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Ако това беше просто поредният екзотичен говорител по маргинални телевизии с конспиративни теории, нямаше да е проблем. Но тук имаме официален представител.
Пък, ако тези хора сериозно са се замислили дали шопите са по-близки до сърби или до българи, добре е може би да си припомнят за делото на желязната шопска дивизия. В Първата световна война, например, тази дивизия бързо успява да върне шопски и торлашки земи и в днешна Сърбия. Защото населението там още говори за западни български покрайнини и знаково нарича единия приток на Морава Българска Морава.
Та, ако ще се връщаме в историята, и ние можем. Но нали уж Сърбия иска не да се връща в историята, а да влиза в Европейския съюз. Изявления като това на Вукашинович няма да помогнат. Време е България да предяви ясно своите условия по европейския път на Сърбия. Ако Белград въобще ще върви по европейски път.