Гледам, че днес преди официалните български власти Зоран Заев и дружинката му от Скопие бяха приети от Бойко Борисов. До тук добре. Но само до тук. Това написа във "Фейсбук" лидерът на ВМРО-БНД, бивш вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов.
Няма как да не ми направи впечатление острият завой, който бившият премиер направи в изказването си по време на разговорите. Да се пишел нов договор? Трябвало диалог, за да не се мразят двата „народа“, двете „нации“? Какви два народа, какви две нации? За какво сближаване и съвместни младежки мероприятия става въпрос?
Тук водещ е въпросът защо народът от двете страни на границата се мрази? А отговорът на този въпрос е много простичък и съм го обяснявал стотици пъти, ако не и хиляди пъти. Защото Коминтерновският проект на Сталин и Георги Димитров, който създаде Франкенщайна на Балканите, наречен „македонска нация“, насади една напълно вредна и опасна теза. Тезата на македонизма! Един македонизъм, който съществува само на базата на създаване на омраза към българите и България. Този македонизъм, в името на който след 1944 г. бяха избити хиляди хора във Вардарска Македония, а десетки хиляди други бяха репресирани, само защото продължаваха да наричат себе си българи.
Именно от там идва проблемът. Защото когато политиците в Скопие възпитават поколения наред в омраза към българите, умишлено подменят историята и подмолно и чрез подставени говорители и платени лобисти манипулират европейските лидери, няма как да очакваш приятелско потупване по рамото от страна на България.
Тази омраза срещу България съществува и до ден днешен. Отказът на Скопие да промени каквото и да е в историческите си лъжи е за да се запази тази омраза, върху която да продължат да градят своята държава и „идентичност“. И тази омраза, искам да подчертая, е едностранна – от страна на македонските политици. За нас Македония и братята ни, които живеят на тази земя, винаги са били нещо много скъпо, те са част от нас.
Не може да си плюеш на сурата и достойнството като загърбиш ей така, с лека ръка, едно решение, което като министър-председател си защитавал, само и само да направиш добро впечатление на някои фактори на Запад. Политиката, която заедно отстоявахме до вчера, и най-вече националните интереси на България и паметта на всички онези, дали живота си за българщина в Македония, не са за продан, нито са разменна монета за политически сметки на роден терен.
Ние патриотите, и аз лично, воювахме 4 години за една достойна българска позиция, за да не допуснем РС Македония към преговори за членство в ЕС, докато политиците там не признаят простичкият факт, че историята ни до 1944 г. е обща, докато не изчистят учебниците си по история от езика на омразата и лъжите, насаждащи омраза към българите и България. Докато нашите сънародници около Вардара не получат своите законни човешки права. Това е една политика, която налагахме като българи и аз не се отказвам от нея.
България подкрепи Северна Македония за НАТО, както и интеграцията на Западните Балкани в ЕС. От стратегически интерес на България е Северна Македония, Албания и другите страни от региона да бъдат част от НАТО и ЕС. Но какво направи Скопие в замяна на нашата подкрепа - едно голямо нищо. Нещото, което продължава да прави е тормоз, репресии срещу хората с българско самосъзнание, унищожаване на българските паметници, насаждане на език на омразата чрез образователната система и медиите, клевети и злепоставяне на България на сцената на международната дипломация и т.н.
Затова позицията на България не трябва да бъде променяна. България има рамкова позиция, гласувана от предишното правителство през октомври 2019 г., която е потвърдена два дни по-късно с решение на 44-ото НС. Така че призовавам и служебния кабинет и президента да се придържат към утвърдената държавна позиция и да не се подвеждат по предложенията за т.нар. нови „пътни карти“ и реализиране на „инфраструктурни проекти“, с каквито Скопие идва на среща днес. Българският национален интерес не може да е разменна монета за още няколко гласа в повече на каквито и да е избори.
Именно криволиците и пасивността на българската политика и дипломация в последните десетилетия са причината България днес да е подложена на натиск от външни фактори, за да жертва своя национален интерес в името на чужди интереси, пък било те и наречени „евроинтеграция“.