Пренебрегването на темата за бедността и неравенствата е безотговорност за бъдещото развитие. Бедността ражда корупция и престъпност.
Това заяви президентът Румен Радев днес. Държавният глава откри кръгла маса на тема „Неравенства и бедност в България“.
Според него е важно да се търси баланс относно проблема, както и да се разгледа какви модели съществуват в другите държави.
„В момента, в който все повече се говори за стабилност и ръст на БВП, за рекордни стойности на БВП - колкото повече се говори за тези теми, толкова повече трябва да говорим за бедността и как се разпределя този БВП“, обясни президентът.
Според него наша е отговорността да се пресекат схемите, при които неравенствата и разслоението придобиват необратим характер.
„Неравенството е заложено дълбоко в основата на общественото развитие и е нормално следствие на различните качества, знания и умения на отделния човек. Когато това неравенство вземе прекомерни размери, когато социалните системи са неефективни, когато икономическите системи са нискоефективни и когато има изкривявания в пазара, когато обществото и държавата абдикират от своите социални ангажименти, все повече хора попадат в плен на бедността. Тя не е порок, но всеизвестно е, че бедността е дълбок проблем за всяко едно общество“, заяви Радев.
У нас 400 хил. българи са работещи бедни, а над 1,7 млн. души живеят с доходи до 600 лв. Темата е актуална, защото стотици хиляди българи живеят в бедност и в социално изключване. По време на форума стана ясно, че хората са поставени в унизителни условия, заради което не могат да посрещнат елементарни човешки нужди. Доклади за икономическите предпоставки и социалните измерения на неравенствата представиха проф. Христина Вучева, проф. Гарабед Минасян, доц. Виктор Йоцов, доц. Мария Желязкова и други учени.
Според професор Минасян колкото по-активна е икономическата динамика, толкова по-малко е социалното разслоение.
„Министерството на финансите се грижи повече за своето собствено удобство“, смята ученият.
По думите му икономическата теория препоръчва придържане към златната среда. В случая това значи придържане на България към средните стойности за бюджетен дефицит в еврозоната.
„Инвестиционната държавна политика у нас се окачествява като рискова. Алтернативата иска поемането на риск“, смята проф. Минасян, като обясни, че в противен случай налице е потъване в блатото.
„Конвергенцията е все по-слаба и по-слаба“, обясни ученият.
Според проф. Вучева бюджетът е еманация на конституционните права на хората.
„Той се е използвал за това, за да служи за осигуряване финансовите усволия за колекните потребности на хората. Предимство трябва да имат разходите пред приходите“, обясни още ученият.
Като основни лектори в събитието се откроиха учени с изследователски интерес в сферата на неравенствата в обществото. Във форума, който се провежда под патронажа на държавния глава, участваха още представители на изпълнителната власт, работодателските и синдикални организации, университетски преподаватели и учени от Българската академия на науките.