Проект на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма до 2025 година е качен за обществено обсъждане на портала за обществени консултации.
Документът оценява геостратегическата среда, вътрешната среда за сигурност, определя предизвикателствата, рисковете и заплахите за обществото от задълбочаващата се радикализация и нарасналата терористична активност и очертава основните насоки за противодействие. Стратегията е разработена от междуведомствена работна група, създадена със заповед на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
Въпреки че българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм, вероятността отделни членове на това общество, или чужди граждани, пребиваващи на територията на Република България, да станат съпричастни към подготовка и осъществяване на терористична дейност, не може да бъде изключена. Поради тази причина трябва да бъдат изградени както сред държавните институции на Република България, така и сред гражданското общество, трайни знания и умения за установяване и противодействие на методите, пропагандата и съпътстващите ги условия, включително и условия на живот, които превръщат обикновения човек в терорист, е записано като точка от проекта.
Проектът има план на действие до 2025 година с междинен преглед и актуализиране през 2020 година.
В документа се правят изводи, от които става ясно, че страната ни, подобно на много държави от Европа, значително изостава в противодействието на новите терористични заплахи. Поименно са посочени "Ислямска държава" и "Ал Кайда" като организации, които представляват най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България, съобщава БНР.
В документа са посочени и конкретните рискове - наличието на голям брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през българска територия; вълните нелегални мигранти от кризисни региони и държави към Европа и голямата вероятност чрез този поток на наша територия да проникнат радикализирани и терористични елементи; обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.
Проектът изрично уточнява, че заради участието на България в международната антитерористична коалиция, страната ни е потенциална мишена на терористи. Посочва се още, че вероятността страната ни да бъде обект на терористични атаки е по-висока от тази преди атентата на летището в Сарафово на 18 юли 2012 година.
Като рискови фактори се посочват крайната бедност и социална изолация на някои общности в страната; достъпността, най-вече в интернет, на радикална пропаганда.
Набелязани са и конкретни мерки за противодействие на радикализацията и тероризма, от които става ясно, че контраразузнаването трябва да "слезе" при хората, да ползва медиите и НПО.
Предлага се увеличаване на капацитета на службите за сигурност.
Документът не отбелязва необходимостта от сериозен финансов ресурс, който със сигурност е необходим за ефективното прилагане на Стратегията. Отбелязва се, че три месеца след приемането на Стратегията трябва да е налице и план-програма, която ще се изготви от МВР, където ясно ще бъдат разписани всички отговорности на компетентните институции. Срокът за мнения по Проекта на СПРТ е 15 септември 2015 година.
Документът е публикуван на интернет портала за Обществени консултации малко повече от 24 часа преди да стане ясно, че службите за сигурност у нас издирват двама чужди граждани, за които неофициално се твърди, че могат да имат връзка с "Ислямска държава".