Калфин: Използването на отворен код в интернет ще е пробив за ЕС

Постигането на съгласие за използването на отворен код за публичната информация в интернет, би бил истински пробив в европейското законодателсство. Това заяви днес на конференция в София Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент за модернизацията на директивата за повторната употреба на информацията. Той бе категоричен, че се опитва да постигне такова съгласие в преговорите, които води от името на парламента със страните членки.

Според Калфин трябва да се използват формати със свободен достъп, които да не изискват използването на определени програми, независимо дали те са платени или безплатни.

Калфин участва днес в първия по рода си у нас политически дебат за "Дигиталният дневен ред и новите медии: Ролята на партиите и гражданското общество". Той бе организиран от IAB България (Интерактив Адвъртайзинг Бюро България) и за първи път път събра заедно представители на основните политически партии у нас, неправителствени организации и медии, за да обсъдят теми, свързани с еволюцията на дигиталния бизнес и комуникация.

Калфин представи пред форума хода на преговорите по директивата.ЕС за повторната употреба на публичната информация. Тя предвижда да задължи държавните и общински власти и публичните културни институции като библиотеки, музеи и архиви, да качват информацията, която събират: статистическа, топографска, метеоролотгична, транспортна, културна и др. в интернет, за да е на разположение на гражданите и бизнеса. Идеята е тези данни да послужат за предоставяне на нови услуги и да увеличат достъпа до електронното управление. Европейската комисия изчислява ползата за европейската икономика от това на 140 млрд. евро годишно. Предлага се всички данни, които ще се предоставят на бизнеса и на гражданите да бъдат във вид, който ще позволи машинната им обработка.

Според Ивайло Калфин идеята на промените е да промени начина на мислене на администрацията, която да предоставя за повторна употреба цялата събирана от нея информация (с изключение на класифицираната и личните данни) на бизнеса и на гражданското общество, а не да мисли какво да огласява и какво не. Той получи подкрепа за настояването си тези данни да се качват в интернет безплатно или на цена, покриваща разходите за обработката им.

Той изложи основните трудности по отношение на дефинирането на понятието лични данни, регулирането на анонимните и псевдонимните данни. Според него регулаторът, а не операторът трябва да носи отговорност за опазването на личните данни на ползвателите на интернет, при това разрешенията за достъп не трябва да се искат за всяко действие, тъй като това би направило интернет практически неизползваем. Ивайло Калфин смята, че един общ европейски регулатор на лични данни би бил по-удачно решение, отколкото за това да се разчита на 27-те национални регулатори, които да работят по различни правила. Евродепутатът смята, че няма да е възможно в бъдеще да се изключи напълно профилирането на потребителите на интернет, макар че Европейският парламент си е поставил за цел да постигне това. "И в супермаркета, и в бензиностанцията събират данни за поведението ни като потребители. Не виждам как това би могло да се избегне напълно в интернет. Но ако се стигне до там, аз вярвам повече на "Гугъл", отколкото на МВР", заяви Ивайло Калфин.