Напоследък в България се забелязва зле прикрита тенденция за изтриване на българската история. Кому пречи тази история и защо някои не искат да прочетат нейните уроци? Защо се заличават класиците на българската литература, защо постиженията на българското изкуство изчезнаха от страниците на българската преса? Опитът за повсеместно обезбългаряване трябва да бъде спрян. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на XV Научна конференция по лидерство на тема „Духовност и лидерство. Култура на лидерството“, организирана от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Конференцията е посветена на 170-годишнината от рождението на Стефан Стамболов.
Преди откриването ѝ вицепрезидентът участва в церемонията по поднасяне на венци пред паметника на Стамболов. Илияна Йотова благодари на организаторите, като изтъкна липсата на честването на паметта на Стамболов на български държавници и политици.
„Още по-важно е днес да прочетем уроците на Стефан Стамболов. Живеем в условия на тежка провокация към българската държавност, на все по-изтънели нишки между българските институции. До такава степен е скъсан диалогът помежду ни, че това води и до нарушаване на нормалните обществени отношения“, подчерта в изказването си вицепрезидентът.
Тя изтъкна, че Стамболов е един от създателите на съвременна България. „Хулен и отричан, но и харесван, той остана верен на себе си и на своята убеденост в бъдещето на България. Вярваше, че тя ще бъде суверенна държава и сама ще решава съдбините си, въпреки трудностите и външните влияния.
„И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България“ – тази негова фраза най-точно описва личността му и безпределната любов към България“, заяви Йотова.
Вицепрезидентът представи своя прочит на тези думи на Стамболов в днешния противоречив свят. „Живеем в окървавена реалност. В центъра на Европа се води безпрецедентна война, чийто край не се вижда. Досега Европа не може да намери своето лидерско поведение и да предложи варианти за изход, особено в навечерието на европейските избори. А там, където няма ясен отговор, се раждат демони и чудовища, които все повече говорят за нов фашизъм, за отричане на хора“, посочи Илияна Йотова.
По думите ѝ в България липсва разговорът каква трябва да бъде Европа. „Толкова сме безгласни, не можем да заявим своето мнение. За разлика от политиците след Освобождението, които имаха смелостта и самочувствието да заявят как виждат България и да търсят мястото ѝ в тогавашния свят“, подчерта вицепрезидентът.
„Днес жаждата да лично облагодетелстване и надхитряне на дребно се сблъсква с обезкървеността откъм идеи как да продължим заедно напред. Изгорени ли са всички мостове помежду ни, дали кризата е в т.нар. елит или вече е проникнала като метастаза надолу в обществото?! Има ли връщане назад? Не всичко е загубено, защото я има българската интелигенция, има ги хората със смели идеи, които на висок глас да заявят себе си и мястото на България. Тези хора трябва да бъдат подкрепяни“, посочи Йотова.
На конференцията с годишната награда за лидерски принос в духовността беше удостоен акад. Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет. Вицепрезидентът определи Карталов като духовна пирамида от ценности, традиции, познание, изкуство, красота и талант.