Всички си имаме приоритети, някои си имат ценоразпис

„Христинка Иванова е тук до мен, депутат от Плевен. Трябваше – по списъка на „24 часа“ – да е там, но е тук до мен. Но е присъствала на всички завери на Василев“. 
~ Тошко Йорданов

Сещате ли се защо Слави е знаел, че депутатите ще напуснат групата му? Сещате ли се защо е имал изпреварваща информация и направи изказването си предварително, преди всички пресконференции и имаше шанса да каже, че те сега щели да излязат и да лъжат. Добре си постла. 

Как беше…? „Един българин – хайдутин, двама българи – сговорна дружина, трима българи – чета с предател“.

Наричат напусналите „предатели“… Така ги виждат нещата. Но те – „предателите“ остават в работата в момент, в който държавата е в криза, светът е в криза и има нужда от управление, а не хаотично пренареждане на интересите в стил на болното его: „нà си ти парцалките, дай си ми куклите!“ Това последното – за болното его – го казвам, само за да не ми се налага да си представям сценария, в който Дългия, Късия и четата им безименници нарочно са взривили коалицията – по команда от някой прашен кабинет. 

Когато се е готвело което и да е дело срещу дадена власт през последните 300 година в България, винаги е имало по едно „ухо“ сред съратниците. Защо днес да е различно? 

Отишла значи Христинка при напускащите и казала, че и тя ще се отцепва. Доверили ѝ се. Поканили я на срещите. Тя слушала. Слушала внимателно. Както едно време по селата и градовете едни другари са слушали кой говори против властта и после да донасяли за „враговете на народа“. И бързо, бързо – изведнъж са ставали кой директор на завод, кой милиционерски началник, кой кмет, кой – депутат, някои от по-обикновените пък са минавали „само“ с по апартамент и кола. За Христинка днес нямаме големи очаквания, че ще расте кариерно. А и тя вероятно няма. И едва ли ѝ е цел. 

Та, казвала Христинка, че ще е четник и с бунтовниците ще се съглашава. Влязла в заверата и слушала на всичките изказванията. И после – хоп! – казала, в последния момент, че се отмята и си е сменила решението. 

Къде ще ходи да гони дивото, питомното ѝ е в ръцете, само трябва да каже какво е чула и видяла. 

Записът, който от ИТН пуснаха, вероятно е от минути преди пресконференцията на спортния министър, в която той направи големите разкрития за порочните практики и каза, че напуска групата на партията. Минути преди това… В последния момент, когато няма какво да се направи. 

Нагледали сме се на такива. Всички си имаме приоритети, някои си имат ценоразпис. 

После казват за напусналите „предатели“. После казват, че те са се „продали“. Те… 

После казват, че на тях им били обещали „нещо“. 

После говорят за „морал“. 
…

От разговора – от записания разговор – разбираме една много интересна подробност. Христинка много добре осъзнава факта, че никой не ѝ знае името, че е извън радарите. Цитат: 
„Василев: Недей се страхува. Уплашиха ли те?
Иванова: Никой не може да ме плаши, като не ме знае как се казвам“.

Ако моят шеф не ми знае името, значи съм толкова безполезен, че няма накъде повече. Нейният… нейният пък се фукаше с „кадри“, с „професионалисти“, с „можещи“. Той не разбирал от политика и икономика, но си имал хора, дето разбирали. Само професионалисти били в ИТН.

Добре. Може би не ѝ е знаел името, защото са под номера там ли, що ли?

А, нали „мажоритарен вот“, нали „мажоритарен избор“…? Какво стана?

Мажоритарният вот е именно, за да може народът да си избере конкретни личности, а не да се гласува „на едро“ за партия и после, който партията спусне – той! 

Те – ИТН – не влязоха ли в политиката ИМЕННО с този трик? Не влязоха ли благодарение на референдум за това? А помните ли как след това – някъде около средата на април 2021 г. – ИТН се отметнаха от гласуването за мажоритарния вот? Не? Не помните? Че дори Иво Сиромахов им се подигра тогава. 

ГЕРБ тогава казаха, че искат гласуването. ИТН, ако наистина искаха мажоритарния вот, с техните 51 депутата по онова време и 75-те на ГЕРБ, правеха мнозинство от 126.

Само че… само че – не! Слави тогава каза: „И при един сигурен, спокоен и уверен Парламент веднага ще се случи това, заради което въобще беше създадена партия „Има такъв народ”, а именно - въвеждане на мажоритарна избирателна система. Всичко по реда си“.

Още тогава написах: „Какво значи „сигурен, спокоен и уверен Парламент“?, защото на мен ми звучи като „на 32 юли през куковото лято“. Меркурий ли ви е ретрограден, хороскопът ли ви излезе лош, шумът в пленарната зала ли ви пречи, някой ви погледна накриво ли… всичко това може да е повод да не се занимавате с това, за което ви избраха – мажоритарният вот“.

Та, влезлите в политиката благодарение на референдума за мажоритарния вот, се отметнаха и казаха, че не му е времето сега да го гласуват. Трябвало им спокойствие. А след това се оказва, че партията им е пълна с такива, дето и самите те си дават сметка, че никой не ги знае. 

А Николай Радулов разкрива: „Чувствам се облекчен. Дълго ни повтаряха, че ние сме никой, че ще гласуваме, както ни се разпореди. Това е много унизително за нас“. 

Но иначе… „мажоритарен вот“ и „личности“. 

А за тоя епичен мажоритарен вот говореха едно време, че щял да бъде, за да не зависели депутатите от волята на партийния си лидер, а да гласували по съвест. Смях! 

Айде сега сравнете казаното в горното изречение със случващото се. Помислете и за откъсналите се от групата на ИТН, които искат да продължат да работят „по съвест“ как са наричани… „Предатели“, така са наричани. 

Не ми се иска да казвам, че цялата им схема е: Христинка до Христинката – под номера, няколко „лидера“, на които е обещано трудоустрояване и – като теглиш чертата – остават няколкото човека, които са решили да работят по съвест и вече не са в тая партия… не ми се иска да го казвам, ама някак си… не знам какво друго да кажа.