За няколко дни COVID-19 отнесе легендарния бос на пиратски дискове от началото на 90-те години на миналия век – Иван Иванов, известен като Унисона.
Той издъхва на 23 януари в съня си. Дни преди това, Иван споделил пред приятели, че се чувства силно отпаднал, но търси мерки да овладее положението. Не бил ваксиниран и не вярвал в коронавируса. Заразил се именни с COVID-19 и дни по-късно умрял в дома си. А само ден по-рано твърдял, че е преборил „грипчето”.
Съдбата запознава Иван Иванов с Емо Макарона и Марко Михайлов в началото на 80-те години на миналия век, когато тримата се изявяват като диджеи в русенска дискотека, управлявана по линия на ДКМС и следват в Техническия университет. Млади и амбициозни, те бързо разбират „от къде изгрява слънцето” и започват да издават дискове в милионни тиражи. Не след дълго се прочуват като музикални пирати, от които цял свят пропищява, но е факт, че фирмата им е сред най-оборотните в страната.
За съжаление, търговският нюх коства живота на Емил Димитров, който през януари 2001 г. е разстрелян на излизане от столичен фитнес център. Марко Михайлов е намерен мъртъв в дома си от един от бодигардовете си, а за края на дните му битуват няколко версии -самоубийство, невнимателна игра с оръжие и убийство, маскирано като злощастен инцидент.
Последният от тази компания – Иван Унисона, е завършил ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново и Техническия университет „Ангел Кънчев” в Русе. Има пребогата биография, за която приключенски настроените нашенци могат само да завиждат – щури партита, приключения с фолкпевици, незабравими купони и тонове изпито уиски. Голямата му слабост била Камелия, за която се изръсил с няколко хилядарки. Приживе легендарния музикален бос разказваше с охота за отношенията им от началото на века, когато Камелия е на върха на славата си, припомня HotArena.net.
До последно той развивал успешен туристически бизнес във Велико Търново и региона, а в свободното си време описва преживяванията си в книга, която така и не видя бял свят.
Унисона става няколко пъти неуспешен обект за елиминация. Казва, че три пъти правят опит да го гръмнат. След разстрела на съдружниците му, той отива да живее в наследствена къща в любимото му село Пушево, на 12 километра от Велико Търново. Идеята му е да се занимава със селски туризъм и да има достатъчно време да напише книгата на живота си, в която да разкаже за „мръсните номера на комунистите и ДС”. Малко след като отива там е нападнат от непознати, които успява да изгони със серия от професионални ритници. След време едва оцелява от водка, която по думите му била „редена” специално за него. Изповръщал си червата, три дни не станал от леглото и не знаел къде се намира.
Прибрал се във Велико Търново с надеждата, че враговете му ще мирясат. Установил обаче, че апартаментът е с „бръмбари”. Отворила му се бая работа, но той успял да разкачи почти всичко. Преди 2 години пък намерил в мазето си самоделна бомба. Преди това друга такава била поставена под прозореца на апартамента му.