Българската народна банка изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане.
Това се посочва в становище на БНБ, публикувано на официалния сайт на институцията, относно проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 година. Становището е адресирано до заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова и е подписано от управителя на БНБ Димитър Радев.
Според становището, заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега.
Същевременно текущите бюджетни (за тази година - бел. ред.) разходи също се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38,2 на сто от БВП.
Липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничаване на високия растеж на текущите бюджетни разходи, увеличава значително вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата.
В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд, посочват от БНБ.
Продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3 на сто от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност.
БНБ изразява обща препоръка за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната чрез прилагането на реалистични по отношение на очаквания ефект бюджетни мерки, които не оказват проинфлационно влияние, допълнителен натиск върху пазара на труда и не създават потенциални негативни ефекти за икономическия растеж. Същевременно голяма част от предвидените приходни мерки са с еднократен характер (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с постоянен характер (като предвиденото увеличение на пенсионните осигуровки) създават потенциални негативни ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, ценовата стабилност и дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика.
В допълнение считаме, че са налице значителни рискове пред изпълнението на приходната част на бюджета при реализиране на по-ниски от заложените ефекти от предвидените мерки и при по-неблагоприятно развитие на международната икономическа среда. При допускане за осъществяване на планираните капиталови разходи в проектобюджета за 2025 г., реализирането на значителните рискове по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен дефицит от 3 на сто от БВП, пише в становището.
От БНБ посочват още, че предвиденото ограничение на чл. 108 от законопроекта е в явно противоречие с изричната забрана за парично финансиране, залегнала в член 123, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с европейската правна рамка и доктрина, установяващи правилата за независимост на централната банка.
Според член 108 на законопроекта на държавния бюджет през следващата 2025 година БНБ трябва да задели средства във фонда по § 9 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за Българската народна банка (специално учреден фонд "Увеличение на основния капитал на БНБ") за сметка на превишението на приходите над разходите на банката за 2024 г. в размер до 10 на сто от остатъка по чл. 8, ал. 4 от Закона за Българската народна банка, сочи справка в законопректа.
За БНБ е налице влязло в сила законово задължение да заделя средства от годишното превишение на приходите над разходите за увеличение на основния си капитал до достигане на размер от 1,9 млрд. лв, пише в становището на централната банка. Законът за БНБ предвижда, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася в приход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд "Резервен“ и след заделяне на необходимите суми за фондовете със специално предназначение, какъвто е и специално учредения фонд "Увеличение на основния капитал на БНБ“ в изпълнение на § 9 от Закона за Българската народна банка (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.).
В този смисъл, въвежданото с чл. 108 от законопроекта ограничение демонстрира не само незаконосъобразно противоречие с устройствения закон на централната банка, но и пряка намеса във финансовата независимост на централната банка, се посочва в становището.