Кои спешни мерки за намаляване на социалното напрежение у нас ще бъдат одобрени, предстои да стане ясно на утрешното заседание на Тристранния съвет за национално сътрудничество. Все още не е ясно кои са възможните резерви в бюджета, откъдето ще дойдат парите. Независимо от това служебният кабинет вече има едно наум за парите и е изготвил предложения. Пакетът от мерки на служебния кабинет е целенасочен и няма да доведат до прекалено големи разходи. Това е мнението на директора на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията - Руслан Стефанов, цитирано от БНТ.
В последните дни, като най-вероятен източник на жизнено необходимото финансиране, усилено се посочват капиталовите разходи в хазната. Те са разчетени на над 5 млрд. лева, но грамадната част от тях са европейско финансиране. Опитът на България от минали години показва, че именно по-малкият национален дял от тях е перото, от което се реже при такива случаи. На това мнение са и бизнесът, и експертите, независимо че премиерът Марин Райков недвусмислено заяви, че от инвестиции ще се реже само в "много краен случай". В същото време, министрите усилено се ровят в ресорите си, за да открият резерви.
"Общо взето винаги страдащото перо е било капиталовите разходи. Вероятно и там може нещо да се изстиска, но ми се струва, че вече и там сме на ръба да се стигне до неусвояване на средства от ЕС, заради липса на национално съфинансиране", обясни Стефанов. Резервите могат да дойдат и от разходите за издръжка на администрацията и тази възможност е за предпочитане, според служебния премиер. Дали този ход е добър обаче, Стефанов беше скептичен, тъй като ще доведе до демотивиране на хората от държавната машина.
Мерките, предложени от кабинета, са за подпомагане на безработните, на хората, които за малко не са се класирали за енергийна помощ, и на семействата на деца с физически увреждания. Те се припокриват отчасти с далеч по-дългия списък, който представиха профсъюзите - и в който настояват за вдигане на минималната заплата, майчинските, помощите за безработица. Еднократните подпомагания обаче не решават въпроса, а само го тушират, и топката ще бъде в полето на следващото правителство.
За два месеца можеш наистина да направиш някакви палеативни мерки, с които да облекчиш наистина някои крайно нуждаещи се. Но дълбоките проблеми остават на пазара - те са си там и в дългосрочен период трябва да се ангажираме с решаването им, казва още той.
Следващата седмица правителството трябва да излезе с окончателната си оценка за възможните резерви, от които да дойдат средствата. Последната дума е на финансовия министър. За пълен отчет от негова страна настояват и работодателите, и профсъюзите. Очакваме завесата да се повдигне мъничко след утрешното заседание на Тристранката и да станат ясни основните мерки за подкрепа на най-бедните.