ЛАРП („Live Action Role Playing“) е съкращение от английски език и означава ролеви игри на живо. На първо място ЛАРП е игра и участниците доброволно са се съгласили да преодоляват изкуствените препятствия, които играта поставя пред тях, с цел да изпитат забавление. При този тип игри участниците влизат в роли, като разполагат с контекста, в който се случва развитието на действието, основни посоки за техните персонажи, а в последствие ги развиват. Този процес може да се определи като колективно създаване на история. Това заяви Илина Конакчиева, председател на УС на Сдружение за ролеви игри ЛАРП България в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
От 2006 г. има общност, която се занимава с такива игри. Доказано е, че чрез играта може да се учи и тя е процес, при който ние преодоляваме изкуствено създадени препятствия. Хората играят, за да учат и да създават културен продукт. Посредством дизайна и препятствията, които се поставят пред играчите, може да ги накараме да учат без дори да усетят това като учение, казва Конакчиева.
Като основно предимство при прилагане на ЛАРП в учебния процес Конакчиева посочи, че на хората им е по-интересно. Влизайки в магическия кръг на играта можем да си позволим да се отпуснем, а това е особено важно при обученията на възрастни. Това им дава своеобразен щит, за да могат да се учат от грешките си.
„Симулацията е изкуствена среда, която имитира реалната ситуация с цел хората да могат да направят същото, което биха направили в кризисен момент. Разликата между симулацията и ЛАРП игрите е, че при ролевите игри влизаме в роля.“
Според Конакчиева всичко може да се преподава чрез ЛАРП игрите. Важно е да има ясна идея какво искаме да преподадем, за да може намерението ни да се претвори в дизайна със създадаване на много точни игрови задачи, които целят да развият именно тези умения.
ЛАРП най-често се използва за преподаване на меки умения, защото най-лесно се възприема, че чрез такъв тип взаимодействие можем да обучаваме хората на сътрудничество, работа в екип и взимане на решения. Но същевременно могат да се имитират симулации и да се научат на всякакъв тип твърди умения, смята Конакчиева.
„Най-важното нещо при обучителните игри е дебрифингът след това, защото по време на него хората обработват случилото се и го превръщат в опит, който има обучителна стойност“.
Интересът на българските бизнеси към обучения чрез ЛАРП игри според Конакчиева към момента е несъществуващ, а това е добра възможност за разнообразие на начините на преподаване, свързано с обучение и развитие на персонала. Тя даде пример за датско училище, където чрез ЛАРП игри децата успяват да учат дори математика. Според нея у нас може да се разработят учебни часове по различни предмети, в които да има предназначено време за такъв тип игри.
Имаме и няколко проекта по Еразъм+, които ни дадоха много полезен международен опит. Освен скандинавските страни като пример за добре установена практика на обучение чрез ЛАРП е и Полша. ЛАРП общността в България е малка, но активна и се състои от около 300-400 души, отбеляза Конакчиева.
Най-голямата ЛАРП игра на Балканите с международно участие се организира от УС на Сдружението за ролеви игри. Всяка година има около 400 участници и се провежда на открито в средновековно фентъзи. Тази година беше една от най-добрите игри, тъй като имаше възпроизвеждане на ЛАРП възстановка на борбата за освобождение, вдъхновена от Априлското въстание и събранието на Оборище, разказа още Конакчиева.
Профилът на хората, които имат интерес към ЛАРП, е на по-млади хора на средна възраст между 25-35 години. Обикновено това са хора от по-големи градове и с по-висока степен на образование.