Доскоро нямахме реална представа какво е чувството да караш електромобил.
Да кажем, че имаме опит с предлаганите хибриди на пазара. Истината обаче е, че те са като два различни свята, в единият от които влязохме с Opel Ampera.
Силата на хибридите идва реално от бензинов или дизелов двигател, задвижващ колелата при динамично каране. Електромоторът работи самостоятелно само при много ниска скорост и достатъчен заряд в батериите, помагайки в опит за евентуално сваляне на разхода. Не са малко примерите за стряскащо икономични модерни малки дизели, постигащи подобен резултат, но в много по-опростен и евтин вариант. Чувството, когато цялото ускорение идва безшумно от електродвигател, е нещо, което никога не бяхме изпитвали.
Стоварваш цялата мощност през гумите към асфалта още със смачкването на педала на "газта". Признаваме, че е малко странно да го наричаме така, след като той не е свързан с отваряне на дросел и изгаряне на гориво, а пряко с изтощаване на батерии. Трябва да свикнем с доста по-точното "акселератор".
За хора като нас, живеещи само за да чуят "гласа" на развиващ мощността си двигател (би било прекрасно да "диша" през няколко двойни Weber DCOE 45 карбуратора), беше неочаквано колко ни впечатли "електричката", както я наричаме. Още със сядането в електромобила моментално започваш да се забавляваш с придвижване подобно на тролей, или по-точно с детския ни спомен за него. След известно време изпадаш в тиха паника и започваш да се питаш дали ще успееш да се добереш обратно до контакта... Объркване на сетивата.
Всъщност в Ampera двигател има и точно в този момент сетивата вече тотално се объркват. Тук някъде, след около 65 км по градските улици, ни свърши токът. Автоматично, преди реално това да се случи, запали скритият под голямото тяло на Ampera 1.4-литров четирицилиндров бензинов двигател. Дори можеш да го чуеш, когато зарежда изтощените батерии. Това по данни трябва да се случи максимум след 80 км, изминати с щадящ стил на шофиране за природата само на ток.
Още по темата и СНИМКИ можете да видите ТУК.